11 апр. 2006 г., 02:11

EДНО МОМИЧЕ 

  Поэзия
901 0 0

И днес със затворени очи
се връщам аз в миналите дни:
Ти стоеше на прозореца
с книга във ръка,
четеше ти поезия
с наклонена глава.
Косата ти се сипеше
в моята ръка.
Казах ти „Обичам те”,
ти не ме разбра.
Витаеше в облаците,
като пеперуда в мъгла.
Аз леко те помилвах,
но ти не пожела
дори приятелска целувка
с теб, поне една.
Но въпреки че времето
лети и отминава,
аз винаги ще те обичам,
тази любов ме спасява!

© Деница Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??