EДНО МОМИЧЕ
1.2K
0
0
И днес със затворени очи
се връщам аз в миналите дни:
Ти стоеше на прозореца
с книга във ръка,
четеше ти поезия
с наклонена глава.
Косата ти се сипеше
в моята ръка.
Казах ти „Обичам те”,
ти не ме разбра.
Витаеше в облаците,
като пеперуда в мъгла.
Аз леко те помилвах,
но ти не пожела
дори приятелска целувка
с теб, поне една.
Но въпреки че времето
лети и отминава,
аз винаги ще те обичам,
тази любов ме спасява!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Димитрова Все права защищены
