11.04.2006 г., 2:11 ч.

EДНО МОМИЧЕ 

  Поезия
900 0 0

И днес със затворени очи
се връщам аз в миналите дни:
Ти стоеше на прозореца
с книга във ръка,
четеше ти поезия
с наклонена глава.
Косата ти се сипеше
в моята ръка.
Казах ти „Обичам те”,
ти не ме разбра.
Витаеше в облаците,
като пеперуда в мъгла.
Аз леко те помилвах,
но ти не пожела
дори приятелска целувка
с теб, поне една.
Но въпреки че времето
лети и отминава,
аз винаги ще те обичам,
тази любов ме спасява!

© Деница Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??