31 янв. 2010 г., 12:55

Едно мълчание 

  Поэзия
1227 0 5

Едно мълчание в мен крещи,

с думи от болка стенещи.

Дълго сърцето ми трови,

мълчаливо се опитва да говори.

 

Едно мълчание ме изпепелява,

всяка секунда ме обвинява,

че мълчаливо викам

и думи не изричам.

 

Едно мълчание ме наранява

и покой не ми дава.

Всяка вечер пред светлата луна

потъваме в безкрайна тишина.

 

Едно мълчание ме убива

и дори да не ме остави жива,

дотогава ще крещя, ще викам

и в истината ще се вричам.

© Александра Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??