alex_f52 (Александра Николова) alex_f52 (Александра Николова)
81
Jan 31, 2010, 12:55 PM

Едно мълчание

  Poetry
1.6K 0 5

Едно мълчание в мен крещи,

с думи от болка стенещи.

Дълго сърцето ми трови,

мълчаливо се опитва да говори.

 

Едно мълчание ме изпепелява,

всяка секунда ме обвинява,

че мълчаливо викам

и думи не изричам.

 

Едно мълчание ме наранява

и покой не ми дава.

Всяка вечер пред светлата луна

потъваме в безкрайна тишина.

 

Едно мълчание ме убива

и дори да не ме остави жива,

дотогава ще крещя, ще викам

и в истината ще се вричам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Николова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0