Jan 31, 2010, 12:55 PM

Едно мълчание 

  Poetry
1225 0 5

Едно мълчание в мен крещи,

с думи от болка стенещи.

Дълго сърцето ми трови,

мълчаливо се опитва да говори.

 

Едно мълчание ме изпепелява,

всяка секунда ме обвинява,

че мълчаливо викам

и думи не изричам.

 

Едно мълчание ме наранява

и покой не ми дава.

Всяка вечер пред светлата луна

потъваме в безкрайна тишина.

 

Едно мълчание ме убива

и дори да не ме остави жива,

дотогава ще крещя, ще викам

и в истината ще се вричам.

© Александра Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??