31.01.2010 г., 12:55 ч.

Едно мълчание 

  Поезия
1251 0 5

Едно мълчание в мен крещи,

с думи от болка стенещи.

Дълго сърцето ми трови,

мълчаливо се опитва да говори.

 

Едно мълчание ме изпепелява,

всяка секунда ме обвинява,

че мълчаливо викам

и думи не изричам.

 

Едно мълчание ме наранява

и покой не ми дава.

Всяка вечер пред светлата луна

потъваме в безкрайна тишина.

 

Едно мълчание ме убива

и дори да не ме остави жива,

дотогава ще крещя, ще викам

и в истината ще се вричам.

© Александра Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??