Едно мълчание
Едно мълчание в мен крещи,
с думи от болка стенещи.
Дълго сърцето ми трови,
мълчаливо се опитва да говори.
Едно мълчание ме изпепелява,
всяка секунда ме обвинява,
че мълчаливо викам
и думи не изричам.
Едно мълчание ме наранява
и покой не ми дава.
Всяка вечер пред светлата луна
потъваме в безкрайна тишина.
Едно мълчание ме убива
и дори да не ме остави жива,
дотогава ще крещя, ще викам
и в истината ще се вричам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Николова Всички права запазени
