30 дек. 2012 г., 10:41

Едно (не)обикновено градско утро

1.2K 0 33

Утрото с усмивка сладка се събуди,
погъделичка спящите на сградите очи.
По ръбчето на хоризонта се търкули
и плисна сноп от слънчеви лъчи.

 

Дърветата протегнаха клонаци,
врабец прозя се и перчемче тръсна.
Намигнаха му сякаш уличните знаци,
в далечината музика от клаксони се пръсна.

 

Изпънаха снагата тротоарните павета,
в очакване на ранобудни пешеходци.
Два облака навириха зад слънцето нослета,
но вятърът издуха любопитните младоци.

 

С картинките вълшебни, мили, чудни,
като хлапе денят порасна и се втурна.
А утрото със приказни етюди
в обятията градски захарно се гмурна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жанет Велкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...