30 дек. 2012 г., 10:41

Едно (не)обикновено градско утро

1.2K 0 33

Утрото с усмивка сладка се събуди,
погъделичка спящите на сградите очи.
По ръбчето на хоризонта се търкули
и плисна сноп от слънчеви лъчи.

 

Дърветата протегнаха клонаци,
врабец прозя се и перчемче тръсна.
Намигнаха му сякаш уличните знаци,
в далечината музика от клаксони се пръсна.

 

Изпънаха снагата тротоарните павета,
в очакване на ранобудни пешеходци.
Два облака навириха зад слънцето нослета,
но вятърът издуха любопитните младоци.

 

С картинките вълшебни, мили, чудни,
като хлапе денят порасна и се втурна.
А утрото със приказни етюди
в обятията градски захарно се гмурна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жанет Велкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...