30 дек. 2012 г., 10:41

Едно (не)обикновено градско утро

1.2K 0 33

Утрото с усмивка сладка се събуди,
погъделичка спящите на сградите очи.
По ръбчето на хоризонта се търкули
и плисна сноп от слънчеви лъчи.

 

Дърветата протегнаха клонаци,
врабец прозя се и перчемче тръсна.
Намигнаха му сякаш уличните знаци,
в далечината музика от клаксони се пръсна.

 

Изпънаха снагата тротоарните павета,
в очакване на ранобудни пешеходци.
Два облака навириха зад слънцето нослета,
но вятърът издуха любопитните младоци.

 

С картинките вълшебни, мили, чудни,
като хлапе денят порасна и се втурна.
А утрото със приказни етюди
в обятията градски захарно се гмурна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жанет Велкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...