30 dic 2012, 10:41

Едно (не)обикновено градско утро

  Poesía » Otra
1.2K 0 33

Утрото с усмивка сладка се събуди,
погъделичка спящите на сградите очи.
По ръбчето на хоризонта се търкули
и плисна сноп от слънчеви лъчи.

 

Дърветата протегнаха клонаци,
врабец прозя се и перчемче тръсна.
Намигнаха му сякаш уличните знаци,
в далечината музика от клаксони се пръсна.

 

Изпънаха снагата тротоарните павета,
в очакване на ранобудни пешеходци.
Два облака навириха зад слънцето нослета,
но вятърът издуха любопитните младоци.

 

С картинките вълшебни, мили, чудни,
като хлапе денят порасна и се втурна.
А утрото със приказни етюди
в обятията градски захарно се гмурна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жанет Велкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...