Едно пораснало момче
Незнайно откъде.
От края на едно море.
В съня си бях дете,
далеч от всички ветрове.
Събудих се пораснало момче
и спомен бяха всички смехове.
Нарамил чужди грехове
изкачвам своите върхове.
Без криле, все някой, някъде ги реже,
но се лъже!
Израстват в бури силните мъже
и ловко скачат по житейското въже.
Плачат само в свойто ложе!
Късно вечер, никой да не види.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
Поздравления, Васе!
