Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
11.10.2017 г., 22:48 ч.

Едно пораснало момче 

  Поезия
5.0 / 6
411 0 5
Незнайно откъде.
От края на едно море.
В съня си бях дете,
далеч от всички ветрове.
Събудих се пораснало момче
и спомен бяха всички смехове.
Нарамил чужди грехове
изкачвам своите върхове.
Без криле, все някой, някъде ги реже,
но се лъже!
Израстват в бури силните мъже
и ловко скачат по житейското въже. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Предложения
  • kleopatrasv (Светлана Тодорова) Ухае на пролет
    Ухае на пролет
  • keri-88 (Керанка Иванова) Когато си от другата страна...
    Когато си от другата страна, за миг небето в облаци се скрива. Изчезват слънце, птици и луна… И само...
  • Самодива (Вики) Невъзможност
    Избрах си я. Онази невъзможност, която ме държи на разстояние, далеч от грях и сънища тревожни, с пр...
  • imperfect (Яна) Amargo
    Горча ли ти? Отричаш. (Лицемерие.) Наясно си, че утре ще съм същата. Какво очакваш? Кредит на довери...

Още произведения »