Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
11.10.2017 г., 22:48 ч.

Едно пораснало момче 

  Поезия
374 0 5

Незнайно откъде.

От края на едно море.

В съня си бях дете,

далеч от всички ветрове.

 

Събудих се пораснало момче

и спомен бяха всички смехове.

Нарамил чужди грехове

изкачвам своите върхове.

 

Без криле, все някой, някъде ги реже,

но се лъже!

Израстват в бури силните мъже

и ловко скачат по житейското въже.

 

Плачат само в свойто ложе! 

Късно вечер, никой да не види.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Истина е, Васе! Добре си го казала! Поздрави!
  • Плачат, ама не си признават и се крият. Няколко силни мъже вече го потвърдиха Поздравления, Васе!
  • Поздрави Васе!!!Така е плачат скрито!!!До нови!
  • "Израстват в бури силните мъже"Поздравления,Василка!
  • Така е, Васе! Вярно си го написала! Поздравления за стиха!
Предложения
: ??:??