Едно пораснало момче

11 oct 2017, 22:48

Poesía

315 0 6

Незнайно откъде.

От края на едно море.

В съня си бях дете,

далеч от всички ветрове.

Събудих се пораснало момче

и спомен бяха всички смехове.

Нарамил чужди грехове

изкачвам своите върхове.

Без криле, все някой, някъде ги реже,

но се лъже!

Израстват в бури силните мъже

и ловко скачат по житейското въже.

Плачат само в свойто ложе!

Късно вечер, никой да не види.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

PepiPetrova (Pepi Petrova)

2017-10-12T19:21:42+03:00

Истина е, Васе! Добре си го казала! Поздрави!
Веси_Еси (Еси)

2017-10-12T17:04:00+03:00

Плачат, ама не си признават и се крият. Няколко силни мъже вече го потвърдиха Поздравления, Васе!
vladetoned (Владислав Недялков)

2017-10-12T12:18:29+03:00

Поздравления, Васе! Истинските мъже не плачат, само вечер скрито и тихичко сами със себе си. Много ми хареса!
aap (Ангел)

2017-10-12T08:10:21+03:00

Поздрави Васе!!!Така е плачат скрито!!!До нови!
Eipril (Хари Спасов)

2017-10-11T23:49:09+03:00

"Израстват в бури силните мъже"Поздравления,Василка!
anabel7 (Албена Димитрова)

2017-10-11T23:07:23+03:00

Така е, Васе! Вярно си го написала! Поздравления за стиха!