14 окт. 2011 г., 12:15

Едно сърце

515 0 0

Едно сърце разкъсано лежи,

в тъмна стая плаче и тъжи.

Разбрало, че само е на света,

изстива и забравя радостта.

Поглежда плахо то навън

и иска всичко да е сън,

но защо не се събужда то,

а става все по-грозно и по-зло?

Защо усеща как изстива

и как вълна от пепел го облива, 

как стаята по-тъмна и студена става

и как мечтите тънат във забрава?

То иска да тупти и да се смее,

но вече злобата в него ще живее

и няма да забрави тоя миг,

в който сменя своя образ, своя лик!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....