Едно сърце разкъсано лежи,
в тъмна стая плаче и тъжи.
Разбрало, че само е на света,
изстива и забравя радостта.
Поглежда плахо то навън
и иска всичко да е сън,
но защо не се събужда то,
а става все по-грозно и по-зло?
Защо усеща как изстива
и как вълна от пепел го облива,
как стаята по-тъмна и студена става
и как мечтите тънат във забрава? ...