23 янв. 2015 г., 00:09

Едно сърце

571 0 0


Едно сърце биещо до пръсване
се приближи до мен.
Откраднали го още от детенце
днес то бе избягало от плен.
Но бе забравило и пътят и дома
и даже как изгежда той.
По улиците пусти, бяхме само аз и то.
Доближи ме. Помоли учтиво за цигара
и ме загледа, загледах го и аз.
Дадох му пари, защото друго нямах
разделихме се и тръгнахме по своя път.

След сто крачки рязко се обърнахме
като в уестърн, но без пистолети.


То биеше до пръсване.
Все по- бледен ставах аз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислав Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...