23 янв. 2015 г., 00:09

Едно сърце

573 0 0


Едно сърце биещо до пръсване
се приближи до мен.
Откраднали го още от детенце
днес то бе избягало от плен.
Но бе забравило и пътят и дома
и даже как изгежда той.
По улиците пусти, бяхме само аз и то.
Доближи ме. Помоли учтиво за цигара
и ме загледа, загледах го и аз.
Дадох му пари, защото друго нямах
разделихме се и тръгнахме по своя път.

След сто крачки рязко се обърнахме
като в уестърн, но без пистолети.


То биеше до пръсване.
Все по- бледен ставах аз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислав Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...