Едно сърце биещо до пръсване
се приближи до мен.
Откраднали го още от детенце
днес то бе избягало от плен.
Но бе забравило и пътят и дома
и даже как изгежда той.
По улиците пусти, бяхме само аз и то.
Доближи ме. Помоли учтиво за цигара
и ме загледа, загледах го и аз.
Дадох му пари, защото друго нямах
разделихме се и тръгнахме по своя път.

След сто крачки рязко се обърнахме
като в уестърн, но без пистолети.

То биеше до пръсване.
Все по- бледен ставах аз.