28 февр. 2012 г., 13:57

Едно такова...

848 0 0

Плача за всички разбити илюзии,

падащи гръмко във скута на злото.

Пропуснах много красиви прелюдии

и в миг изгасих си искрата в окото.

 

Убита може би не, но предадена.

Погълната от безметежността на сивотата.

В прахта на спомени удавена,

с гротескна визия, наместо красотата.

 

С протрити одежди захвърлени,

някак си напомнящи за мен самата.

Покривам си останките оръфани,

били част нявга от душата.

 

„Заспивай, малка моя” си шептя.

Потъни и откажи се, за да продължиш.

„Ставай и бори се! ” след секунди пък крещя.

Така разкъсвайки се, докога ще издържиш?

 

Константна самота се е загнездила

в съзнанието ми, от спомени удавено.

Но в себе си и мъничко надежда съм поместила,

очаквайки да променя каквото е направено.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лекса Джорджис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...