28.02.2012 г., 13:57 ч.

Едно такова... 

  Поезия
552 0 0

Плача за всички разбити илюзии,

падащи гръмко във скута на злото.

Пропуснах много красиви прелюдии

и в миг изгасих си искрата в окото.

 

Убита може би не, но предадена.

Погълната от безметежността на сивотата.

В прахта на спомени удавена,

с гротескна визия, наместо красотата.

 

С протрити одежди захвърлени,

някак си напомнящи за мен самата.

Покривам си останките оръфани,

били част нявга от душата.

 

„Заспивай, малка моя” си шептя.

Потъни и откажи се, за да продължиш.

„Ставай и бори се! ” след секунди пък крещя.

Така разкъсвайки се, докога ще издържиш?

 

Константна самота се е загнездила

в съзнанието ми, от спомени удавено.

Но в себе си и мъничко надежда съм поместила,

очаквайки да променя каквото е направено.

© Лекса Джорджис Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??