Плача за всички разбити илюзии,
падащи гръмко във скута на злото.
Пропуснах много красиви прелюдии
и в миг изгасих си искрата в окото.
Убита може би не, но предадена.
Погълната от безметежността на сивотата.
В прахта на спомени удавена,
с гротескна визия, наместо красотата.
С протрити одежди захвърлени,
някак си напомнящи за мен самата.
Покривам си останките оръфани,
били част нявга от душата. ...