8 мая 2025 г., 08:00

Едно забравено дете

300 3 1

ЕДНО ЗАБРАВЕНО ДЕТЕ

 

... след веселата детска глъч нахълтах в Морската градина,
внезапно като слънчев лъч през мене споменче премина! – 
уж, старец, тръгнал към стоте, изкретал своите два века,
видях се пак – добро дете! – развяло ризката си лека, 
тъй шеметно се размечтах да ми се върнат дните светли! –
отново да хвърча през тях на колелото – с километри, 

 

щом през октомврий напече – и котето заближе лапи,
по-тихичко и от зверче, да крадна в нечий двор хинапи,
а нощем да броя звезди! – през маминия бял прозорец,
Бог добринкѝ да ми реди, не като днес – печал и горест, 
доде над мен нощта расте, денят ми нейде се оттече.
Едно забравено дете във мен се връща всяка вечер. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...