Едно забравено дете

ЕДНО ЗАБРАВЕНО ДЕТЕ

... след веселата детска глъч нахълтах в Морската градина,
внезапно като слънчев лъч през мене споменче премина! – 
уж, старец, тръгнал към стоте, изкретал своите два века,
видях се пак – добро дете! – развяло ризката си лека, 
тъй шеметно се размечтах да ми се върнат дните светли! –
отново да хвърча през тях на колелото – с километри, 

щом през октомврий напече – и котето заближе лапи,
по-тихичко и от зверче, да крадна в нечий двор хинапи,
а нощем да броя звезди! – през маминия бял прозорец,
Бог добринкѝ да ми реди, не като днес – печал и горест, 
доде над мен нощта расте, денят ми нейде се оттече.
Едно забравено дете във мен се връща всяка вечер.