21 июн. 2019 г., 19:51

Едно започнах, друго излезе

503 1 0

Едно започнах, друго излезе

С нежни думи ти ме прегърни!
Прегърни ме с твоите очи!
Нежно ме целувай до забрава,
любовта единствено остава

като свежа пролетна роса!
Като топъл слънчев лъч в мъгла.
Поеми ме в своите ръце!
Обещай ми своето сърце!

Само твоя аз ще съм до края!
Но дали ще бъдеш мой не зная.
Нека пътя двама извървим!
Кратък е животът, като дим

през комина той ще излети.
Кратък е. И всичките мечти
с нас ще отлетят към небесата.
Преходно е всичко на земята.

Истински живот е любовта!
Ала истинска е и смъртта!
Всички там са равни под земята.
Истинска е може би душата,

болката е истинска дори!
Истински са нашите сълзи.
Днес те има, утре ще си спомен!
Сигурно ще има някой помен,

ще прелеят с вино и вода,
ще проронят няколко слова
колко съжаляват, че те няма.
Загубата уж била голяма!;

Но животът всъщност е това-
днес те има, утре си земя.
Любовта остава и след нас.
Жива е до сетния ни час!

21.06.2019 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....