Едно започнах, друго излезе

Едно започнах, друго излезе

С нежни думи ти ме прегърни!
Прегърни ме с твоите очи!
Нежно ме целувай до забрава,
любовта единствено остава

като свежа пролетна роса!
Като топъл слънчев лъч в мъгла.
Поеми ме в своите ръце!
Обещай ми своето сърце!

Само твоя аз ще съм до края!
Но дали ще бъдеш мой не зная.
Нека пътя двама извървим!
Кратък е животът, като дим

през комина той ще излети.
Кратък е. И всичките мечти
с нас ще отлетят към небесата.
Преходно е всичко на земята.

Истински живот е любовта!
Ала истинска е и смъртта!
Всички там са равни под земята.
Истинска е може би душата,

болката е истинска дори!
Истински са нашите сълзи.
Днес те има, утре ще си спомен!
Сигурно ще има някой помен,

ще прелеят с вино и вода,
ще проронят няколко слова
колко съжаляват, че те няма.
Загубата уж била голяма!;

Но животът всъщност е това-
днес те има, утре си земя.
Любовта остава и след нас.
Жива е до сетния ни час!

21.06.2019 г.