Качих се аз на самолета, излетях

По-точно казано - се не видях

Стоя сам и разглеждам картата в едно кьоше

И бленувам ли, бленувам за Ейре

Почудих се какви са тези самолетни йероглифи

И защо така ме гледат тези пътници учтиви

Забравих аз да питам кой ми купи тоз билет

Не очаквах, не очаквах този рикошет

Пристигаме и тез ирландци пеят песен

на някакъв небленуван, но език чудесен

Питам. Казват ми, че пеят за неканения гост

и внезапно осъзнавам колко аз съм прост.

През прозореца поглеждам и съзирам аз пустиня,

някъде, където слънцето пече без капка милостиня.

На летището: треперя цял и чакам да извадят пистолет,

но не подозирам, че таз одисея е от по-зловещ поет.

Първа спирка: влизам, Господи, във гроба Твоя

и се чудя аз къде по-точно ли ще бъде моя

Осъзнавам, че съм сторил страшна грешка

и тук няма никой настроение за смешка.

Втора спирка: какъв е този хълм от злато?

Окупиран е от онова жестоко ято

Седалище на древен храм отдавна разрушен

и разбирам, явно туй отнася се за мен

Трета спирка: целебно място за душата болна

Пийвам вода и на вкус е тя по морски солна

От този вкус на мене също ми се плаче,

а един учтив човек нарича ме: “сираче”.

Завръщане? Лежа в леглото и сърцето ми тупти

и чувам смях зловещ, ухото ми слухти.

Разбирам, че съм бил от своите предаден

и изводът от всичкото това е твърде яден.

Чуйте ме добре, говори ви мъртвец от гроба:

отървете се веднага вий от ваш’та злоба.

И който своя дом свещен опозорява,

той завинаги без родина остава.