20 дек. 2017 г., 23:36

Еднорогът, който обичаше... 

  Поэзия » Любовная, Свободный стих, Другая
766 2 6

Прозорец към звезди....

искам да скачам...

не, не ме е страх...

казах ти – да летя се научих...

 

Едно вдишване,

една мечта само си далече...

В невидимото да вярваш – научих те,

усети ли ме?

Тук съм – затвори очи – а сега погледни ме.

Ще  те ослепи моето нямане.

След една тишина завий надясно –

една безкрайност разстояние е –

без тревоги любими – не е далече...

 

Зад светлината съм на слънчевото затъмнение .

Чу ли – разперих си крилете?

Побързай – чакам те...

Тъмното в мен ме плаши – ще ме погълне...

но красиво е...

а не искам да се превърна в съзвездие...

Побързай – не ми остава много ще ме...

погълне...

това безвремие...

 

И накрая и в края – запомни: Обичам те !

и не, не звучи като клише!

 

© Сишарп Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??