Еднорогът, който обичаше...
Прозорец към звезди....
искам да скачам...
не, не ме е страх...
казах ти – да летя се научих...
Едно вдишване,
една мечта само си далече...
В невидимото да вярваш – научих те,
усети ли ме?
Тук съм – затвори очи – а сега погледни ме.
Ще те ослепи моето нямане.
След една тишина завий надясно –
една безкрайност разстояние е –
без тревоги любими – не е далече...
Зад светлината съм на слънчевото затъмнение .
Чу ли – разперих си крилете?
Побързай – чакам те...
Тъмното в мен ме плаши – ще ме погълне...
но красиво е...
а не искам да се превърна в съзвездие...
Побързай – не ми остава много ще ме...
погълне...
това безвремие...
И накрая и в края – запомни: Обичам те !
и не, не звучи като клише!
© Сишарп All rights reserved.
нов е вече , по-друг ,по-цял
