11 июн. 2009 г., 18:06

Едва ли...

1.1K 0 8

Едва ли би ме преоткрил

за ден, за час.

Дори от мен да си отпил,

от моя глас,

дори да претвориш мига

във лунна нощ...

Да спре да се върти света

от твойта мощ.

Едва ли би ме преоткрил...

Не знаеш как

магията да разтопиш

със топъл знак.

Да влезеш в моята душа

за кратък миг,

да влезеш, даже и с лъжа,

да влезеш с вик...

Едва ли би ме преоткрил...

Не можеш, знам.

Едва ли би ме сътворил

без дъх, без свян.

Не виждаш лунна светлина

в безлунен мрак.

Не би видял и същността ми -

не знаеш как.

Едва ли би ме преоткрил...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ева Корназова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • едва ли... би те забравил!
  • Вместо поздрав за чудесното ти стихотворение, Ева!

    Едва ли бих, не бих те преоткрил
    за миг,за час, за ден или за два.
    Улавя ли се твоят поглед мил
    със силата на някакви слова.

    Добре, ще влезна с вик и със лъжи
    в душата ти, уплашена до смърт,
    но после в мене дълго ще лежи
    вина, по-страшна и от остър сърп...

    Затуй мълча като монах в Тибет,
    посечен от пристрастия на две.
    И трупам страст,по-сладка и от мед,
    за тази, дето ще ме позове.

    Ваше Благородие
  • Хубаво пишеш, Ева
  • Докосваш, Евче!
    Много!
  • Да не се омае някой от музиката на думите ти? Едва ли!

    Много, Ев!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...