11.06.2009 г., 18:06

Едва ли...

1.1K 0 8

Едва ли би ме преоткрил

за ден, за час.

Дори от мен да си отпил,

от моя глас,

дори да претвориш мига

във лунна нощ...

Да спре да се върти света

от твойта мощ.

Едва ли би ме преоткрил...

Не знаеш как

магията да разтопиш

със топъл знак.

Да влезеш в моята душа

за кратък миг,

да влезеш, даже и с лъжа,

да влезеш с вик...

Едва ли би ме преоткрил...

Не можеш, знам.

Едва ли би ме сътворил

без дъх, без свян.

Не виждаш лунна светлина

в безлунен мрак.

Не би видял и същността ми -

не знаеш как.

Едва ли би ме преоткрил...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ева Корназова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • едва ли... би те забравил!
  • Вместо поздрав за чудесното ти стихотворение, Ева!

    Едва ли бих, не бих те преоткрил
    за миг,за час, за ден или за два.
    Улавя ли се твоят поглед мил
    със силата на някакви слова.

    Добре, ще влезна с вик и със лъжи
    в душата ти, уплашена до смърт,
    но после в мене дълго ще лежи
    вина, по-страшна и от остър сърп...

    Затуй мълча като монах в Тибет,
    посечен от пристрастия на две.
    И трупам страст,по-сладка и от мед,
    за тази, дето ще ме позове.

    Ваше Благородие
  • Хубаво пишеш, Ева
  • Докосваш, Евче!
    Много!
  • Да не се омае някой от музиката на думите ти? Едва ли!

    Много, Ев!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...