11.06.2009 г., 18:06 ч.

Едва ли... 

  Поезия
920 0 8

Едва ли би ме преоткрил

за ден, за час.

Дори от мен да си отпил,

от моя глас,

дори да претвориш мига

във лунна нощ...

Да спре да се върти света

от твойта мощ.

Едва ли би ме преоткрил...

Не знаеш как

магията да разтопиш

със топъл знак.

Да влезеш в моята душа

за кратък миг,

да влезеш, даже и с лъжа,

да влезеш с вик...

Едва ли би ме преоткрил...

Не можеш, знам.

Едва ли би ме сътворил

без дъх, без свян.

Не виждаш лунна светлина

в безлунен мрак.

Не би видял и същността ми -

не знаеш как.

Едва ли би ме преоткрил...

© Ева Корназова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • едва ли... би те забравил!
  • Вместо поздрав за чудесното ти стихотворение, Ева!

    Едва ли бих, не бих те преоткрил
    за миг,за час, за ден или за два.
    Улавя ли се твоят поглед мил
    със силата на някакви слова.

    Добре, ще влезна с вик и със лъжи
    в душата ти, уплашена до смърт,
    но после в мене дълго ще лежи
    вина, по-страшна и от остър сърп...

    Затуй мълча като монах в Тибет,
    посечен от пристрастия на две.
    И трупам страст,по-сладка и от мед,
    за тази, дето ще ме позове.

    Ваше Благородие
  • Хубаво пишеш, Ева
  • Докосваш, Евче!
    Много!
  • Да не се омае някой от музиката на думите ти? Едва ли!

    Много, Ев!
  • хубав стих ,Ева
  • Прекрасно съчетание на къс стих и хубав ритъм!
    Поздрав!
  • Необятност в стихове! Разкош!
Предложения
: ??:??