Едва ли би ме преоткрил
за ден, за час.
Дори от мен да си отпил,
от моя глас,
дори да претвориш мига
във лунна нощ...
Да спре да се върти света
от твойта мощ.
Едва ли би ме преоткрил...
Не знаеш как
магията да разтопиш
със топъл знак.
Да влезеш в моята душа
за кратък миг,
да влезеш, даже и с лъжа,
да влезеш с вик...
Едва ли би ме преоткрил...
Не можеш, знам.
Едва ли би ме сътворил
без дъх, без свян.
Не виждаш лунна светлина
в безлунен мрак.
Не би видял и същността ми -
не знаеш как.
Едва ли би ме преоткрил...
© Ева Корназова All rights reserved.