Едва ли...

Poetry

1.1K 0 8

Едва ли би ме преоткрил

за ден, за час.

Дори от мен да си отпил,

от моя глас,

дори да претвориш мига

във лунна нощ...

Да спре да се върти света

от твойта мощ.

Едва ли би ме преоткрил...

Не знаеш как

магията да разтопиш

със топъл знак.

Да влезеш в моята душа

за кратък миг,

да влезеш, даже и с лъжа,

да влезеш с вик...

Едва ли би ме преоткрил...

Не можеш, знам.

Едва ли би ме сътворил

без дъх, без свян.

Не виждаш лунна светлина

в безлунен мрак.

Не би видял и същността ми -

не знаеш как.

Едва ли би ме преоткрил...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

X-real (Иван Иванов)

едва ли... би те забравил!

2009-06-14T21:05:20+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Вместо поздрав за чудесното ти стихотворение, Ева!

Едва ли бих, не бих те преоткрил
за миг,за час, за ден или за два.
Улавя ли се твоят поглед мил
със силата на някакви слова.

Добре, ще влезна с вик и със лъжи
в душата ти, уплашена до смърт,
но после в мене дълго ще лежи
вина, по-страшна и от остър сърп...

Затуй мълча като монах в Тибет,
посечен от пристрастия на две.
И трупам страст,по-сладка и от мед,
за тази, дето ще ме позове.

Ваше Благородие

2009-06-14T11:06:09+03:00
Звездичка (Яна Вълчева)

Хубаво пишеш, Ева

2009-06-13T09:31:04+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Докосваш, Евче!
Много!

2009-06-12T11:57:41+03:00
doreto66 (Дора Павлова)

Да не се омае някой от музиката на думите ти? Едва ли!

Много, Ев!

2009-06-12T00:26:54+03:00