11 jun 2009, 18:06

Едва ли...

  Poesía
1.1K 0 8

Едва ли би ме преоткрил

за ден, за час.

Дори от мен да си отпил,

от моя глас,

дори да претвориш мига

във лунна нощ...

Да спре да се върти света

от твойта мощ.

Едва ли би ме преоткрил...

Не знаеш как

магията да разтопиш

със топъл знак.

Да влезеш в моята душа

за кратък миг,

да влезеш, даже и с лъжа,

да влезеш с вик...

Едва ли би ме преоткрил...

Не можеш, знам.

Едва ли би ме сътворил

без дъх, без свян.

Не виждаш лунна светлина

в безлунен мрак.

Не би видял и същността ми -

не знаеш как.

Едва ли би ме преоткрил...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • едва ли... би те забравил!
  • Вместо поздрав за чудесното ти стихотворение, Ева!

    Едва ли бих, не бих те преоткрил
    за миг,за час, за ден или за два.
    Улавя ли се твоят поглед мил
    със силата на някакви слова.

    Добре, ще влезна с вик и със лъжи
    в душата ти, уплашена до смърт,
    но после в мене дълго ще лежи
    вина, по-страшна и от остър сърп...

    Затуй мълча като монах в Тибет,
    посечен от пристрастия на две.
    И трупам страст,по-сладка и от мед,
    за тази, дето ще ме позове.

    Ваше Благородие
  • Хубаво пишеш, Ева
  • Докосваш, Евче!
    Много!
  • Да не се омае някой от музиката на думите ти? Едва ли!

    Много, Ев!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...