19 апр. 2009 г., 21:56

Едва ли стихотворение 

  Поэзия
762 0 8

Едва ли някой ден ще разбере

защо
така се е привързала -
до люспица от риба във окото,
до морски възел.

Едва ли някога ще се запита и дали
е имало значение
това, че е редила стих след стих -
разстрели за съмнения.

Едва ли някъде след тези разминавания -
перони пусти и напразни влакове -
я чака нeщо зад чертата

на остатъка...

едва ли някой.

 

Не хвърля вече мрежите далеч,

по изгрев клепките ú - в слънце,

слуха ú милва гладка речна реч,

дъждовен говор - гърлен, плътен

ухажва дивите цветя, покълнали в сърцето.

Вирее любовта сега в спокойно светене.

© Дора Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Петя, здравей! Благодаря ти
  • Чудно е!
    И Е!
    Поздрави, Марттичка(!
  • dar4e_to, привет и светла седмица!
  • Вит, благодаря! Светла седмица!
  • направо стихотворение!
  • дорето, с това "едва ли, едва ли..." заглавието ми дойде едва ли

    милена, такива разстрели на разсъмване - наредиш съмненията и татататататататата...с думи, щото куршуми ги не ловят

    поздрави, момичета!
  • стиховете-разстрели... харесах!
  • че к'во друго бе, Доренце?!
    хем светещо!
Предложения
: ??:??