Едва ли стихотворение

Marrta (Дора)
39 405

19 abr 2009, 21:56

Poesía

844 0 8

Едва ли някой ден ще разбере

защо
така се е привързала -
до люспица от риба във окото,
до морски възел.

Едва ли някога ще се запита и дали
е имало значение
това, че е редила стих след стих -
разстрели за съмнения.

Едва ли някъде след тези разминавания -
перони пусти и напразни влакове -
я чака нeщо зад чертата

на остатъка...

едва ли някой.

Не хвърля вече мрежите далеч,

по изгрев клепките ú - в слънце,

слуха ú милва гладка речна реч,

дъждовен говор - гърлен, плътен

ухажва дивите цветя, покълнали в сърцето.

Вирее любовта сега в спокойно светене.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.