Едва ли стихотворение
Едва ли някой ден ще разбере
защо
така се е привързала -
до люспица от риба във окото,
до морски възел.
Едва ли някога ще се запита и дали
е имало значение
това, че е редила стих след стих -
разстрели за съмнения.
Едва ли някъде след тези разминавания -
перони пусти и напразни влакове -
я чака нeщо зад чертата
на остатъка...
едва ли някой.
Не хвърля вече мрежите далеч,
по изгрев клепките ú - в слънце,
слуха ú милва гладка речна реч,
дъждовен говор - гърлен, плътен
ухажва дивите цветя, покълнали в сърцето.
Вирее любовта сега в спокойно светене.
© Дора All rights reserved.
!
