22 февр. 2008 г., 20:59

Едвам носи надежда

1.1K 0 0
Един горещ слънчев ден, започнал в ранното утро за мен.
Не, не виждам слънцето още, само усещам изгрева.
Тук, където последно си мислех снощи, съм от светлината озарен.
И тя в мен се прокрадва, лъчът спира тук и се усилва.
Господи, това сега ме застига, и огънят започва в мен.

Има ли смисъл да виждаш напред,
ако пак слънцето в началото те връща?
Има ли някъде далече пред теб
сянка, която от света да се мръщи?
Има ли в душата ми време
да издържи или да падне неизбежно?
И ето, че някоя се появи в мене
и сега тя едвам носи надежда!


Един горещ летен ден, времето ме остави на място.
И не ми беше ясно, как ще продължа още напред.
Ти ли бе сянката ми в следобедния тежък пек?
Сега имам нужда от една нова пълна промяна.
не можеш да кажеш, какво се случва в главата на човек.

Има ли смисъл да виждаш напред,
ако пак слънцето в началото те връща?
Има ли някъде далече пред теб
сянка, която от света да се мръщи?
Има ли в душата ми време
да издържи или да падне неизбежно?
И ето, че някоя се появи в мене
и сега тя едвам носи надежд
а!

Недей!
Не ми трябват думите, всичко е ясно!
Не ми трябват мисли и чувства,
но сега се чувствам просто прекрасно.
Каквото беше хубаво, бързо свърши,
а всичко лошо сякаш продължава още.
Сега мъгла се постила над нас,
интуицията ми предсказва дъжд.
Най-доброто, за което се молех аз -
нещо да стане, поне още веднъж!

Сянка се разстели и тълпата се разпръсна.
Хаос! Мрак! Всички се скриха от страх.
Тихо и нелепо, сякаш някой пророк възкръстна.
И сега светът се превръща на прах.
Не ми давай кураж и сам мога да се успокоя,
когато всички бягат да се скрият,
аз сам оставам тук под дъжда.
Къде сте всички и защо е тихо?

Има ли смисъл да виждаш напред,
ако пак слънцето в началото те връща?
Има ли някъде далече пред теб
сянка, която от света да се мръщи?
Има ли в душата ми време
да издържи или да падне неизбежно?
И ето, че някоя се появи в мене
и сега тя едвам носи надежда!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...