Един горещ слънчев ден, започнал в ранното утро за мен.
Не, не виждам слънцето още, само усещам изгрева.
Тук, където последно си мислех снощи, съм от светлината озарен.
И тя в мен се прокрадва, лъчът спира тук и се усилва.
Господи, това сега ме застига, и огънят започва в мен.
Има ли смисъл да виждаш напред,
ако пак слънцето в началото те връща?
Има ли някъде далече пред теб
сянка, която от света да се мръщи?
Има ли в душата ми време
да издържи или да падне неизбежно?
И ето, че някоя се появи в мене ...