3 нояб. 2017 г., 09:41
Ех, Път мой
Изплака ми една Пътека –
присламчи се тихо, полека…
на врата ми се обеси
и изви протяжни песни:
где зимувала е след раздяла,
на Хензел и Гретел трохите яла,
как висяла през чужди веранди
и нищо – само затворени панти,
ревна, та писна горката –
Път да я сторя току до вратата –
с крак да ѝ трия сол на главата – ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация