Тихо е. Ветрецът само шушне
сънища из облачните ниви.
Още миг - и меко ще ме гушне
споменът за полети щастливи.
Пак, нима, не ще ги преживея –
подир мрака плисва лъчината?!
Днес е тясна земната трахея,
песента оставям недопята.
Всичките стремежи са напразни,
нека греховете си издишам.
И следи на болки и съблазни
чезнат - да намеря дом Всевишен. ...