ladydream77hush (Милена Белчева)
53 67
Nov 24, 2015, 9:59 PM

Ефирна поема 

  Poetry » Phylosophy
461 1 3


Тихо е. Ветрецът само шушне
сънища из облачните ниви.
Още миг - и меко ще ме гушне
споменът за полети щастливи.
Пак, нима, не ще ги преживея –
подир мрака плисва лъчината?!
Днес е тясна земната трахея,
песента оставям недопята.
Всичките стремежи са напразни,
нека греховете си издишам.
И следи на болки и съблазни
чезнат - да намеря дом Всевишен.
Страсти-буреносници да няма,
щом ме заличи дъждът порен.
А да бъда онзи миг във храма,
който благославя те с покоя.
Сладка безметежност да ме носи
в истинни селения безкрайни.
И отвъд тревоги и въпроси
да докосна слънчевите тайни.
В приказност изящна да се гмурна,
ето – и от своя дъх по-лека -
волна, животворна и лазурна
съм в едно и пристан, и пътека.

© Милена Белчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??