27 сент. 2024 г., 13:30

Егати сагата!

620 0 0

Ей тъй сагата започна-

с мадама запознах се сочна.

Джуката ми тъй увисна,

та чак до пъпа ми провисна.

 

Приказваше тъй гладко, меко,

безкрай омая ме , човеко!

Макар, да съм си кучи син,

в ръцете бях и пластилин.

 

За мен това бе ново нещо-

имах желание горещо.

И до сега се бях фрустирал,

но накрая все се спирал.

 

А сега така избухнах,

във небесата се почувствах.

Не знаех ден е или нощ,

загубих сила,а и мощ.

 

Я ми кажете що да сторя-

дали с нагона да се боря

или да му се отдам

ненаситно и без срам?

 

Решението е в безкрая,

макар, да не ми е все тая.

Все нещо трябва да се случи,

но точно кой да ме поучи?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...