Ей тъй сагата започна-

с мадама запознах се сочна.

Джуката ми тъй увисна,

та чак до пъпа ми провисна.

Приказваше тъй гладко, меко,

безкрай омая ме , човеко!

Макар, да съм си кучи син,

в ръцете бях и пластилин.

За мен това бе ново нещо-

имах желание горещо.

И до сега се бях фрустирал,

но накрая все се спирал.

А сега така избухнах,

във небесата се почувствах.

Не знаех ден е или нощ,

загубих сила,а и мощ.

Я ми кажете що да сторя-

дали с нагона да се боря

или да му се отдам

ненаситно и без срам?

Решението е в безкрая,

макар, да не ми е все тая.

Все нещо трябва да се случи,

но точно кой да ме поучи?