Его(м)истично
Невероятно,
но факт,
намирам уюта
у себе си.
Много нескромно,
нямам и такт,
ма... пука ми
за чуждите ценности.
Пребродих матрици,
летях с ветрове
и улици стръмни
с нокти изкачвах.
Единствено само
бе тихо море
брега си обрасъл,
когато прекрачвах.
Из космос пътувах,
във вакуум,
с Любов,
сред ярки звезди
и неуютни планети.
Убедих се
накрая,
аз съм готов
и в мене
нещата са слети.
И пиша
с прости слова
оправдателна реч
пред своята същност.
Тя се усмихна:
Време е веч
за чудото на обикновена... Вечност!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
