Миг31
186 1284
4.09.2021 г., 23:18 ч.

Его(м)истично 

  Поезия » Философска
543 3 6

Невероятно,
но факт,
намирам уюта
у себе си.
Много нескромно,
нямам и такт,
ма... пука ми
за чуждите ценности.
Пребродих матрици,
летях с ветрове
и улици стръмни
с нокти изкачвах.
Единствено само
бе тихо море
брега си обрасъл,
когато прекрачвах.
Из космос пътувах,
във  вакуум,
с Любов,
сред ярки звезди
и неуютни планети.
Убедих се 
накрая, 
аз съм готов
и в мене
нещата са слети.

И пиша
с прости слова
оправдателна реч
пред своята същност.
Тя се усмихна:
Време е веч
за чудото на обикновена... Вечност!

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??