Миг31
186 1284
Sep 4, 2021, 11:18 PM

Его(м)истично 

  Poetry » Phylosophy
518 3 6

Невероятно,
но факт,
намирам уюта
у себе си.
Много нескромно,
нямам и такт,
ма... пука ми
за чуждите ценности.
Пребродих матрици,
летях с ветрове
и улици стръмни
с нокти изкачвах.
Единствено само
бе тихо море
брега си обрасъл,
когато прекрачвах.
Из космос пътувах,
във  вакуум,
с Любов,
сред ярки звезди
и неуютни планети.
Убедих се 
накрая, 
аз съм готов
и в мене
нещата са слети.

И пиша
с прости слова
оправдателна реч
пред своята същност.
Тя се усмихна:
Време е веч
за чудото на обикновена... Вечност!

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??