7 апр. 2008 г., 01:30

Ех, Българийо 2

1K 1 8
Българийо, каква е тая сган?
По медиите, само депутати...
Та всеки трети в теб е наркоман,
а виж парламентарните дебати...

Не! Нямам думи. Всичко е калъч.
Вниманието все се коцентрира,
ако е слънце, казват, че е дъжд
и никой топлината не разбира...

Спринцовки и кондоми из града
подритват уж загрижените хора
и чакат европейската врата
за тях поне веднъж да се отвори...

Всичко в Теб робува на пари.
Всички интереси се заплащат.
Един народ в агония гори
и тоз народ в отвъдното се праща.

Българийо, за тебе днес скърбя.
Какво от твоята история остана?
Пеем "Горда Стара планина...",
а всъщност те превръщаме на рана.

Словата ми ще глътне вечността.
Последен мохикан ли аз съм вече?
Говоря, а ми казват да мълча,
но млъкна ли, на смърт ще съм обречен...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Кървяща рана е стихът ти, Вальо! Боли от истини! Поздравявам те отново за смело изразената позиция и за невероятния патриотизъм, който диша в стиховете ти!
  • Ненадминат си в гражданската поезия!!!
    Трябва твоите стихове направо в парламента
    да ги изпращаме...в пощенските им кутии да ги пуснем...
    Белкем чуят...с обич, Валентин.
  • От истината боли...!
    А теб те поздравявам за позицията!
  • "Зализани, с езици чуждоземни,
    чевръстите търгуват родна плът,
    непощадили ни предци,ни време.
    И бодро с лакти си пробиват път" ...
  • Браво, Вальо! Поздрави за и за позицията, и за композицията

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...