7.04.2008 г., 1:30

Ех, Българийо 2

1K 1 8
Българийо, каква е тая сган?
По медиите, само депутати...
Та всеки трети в теб е наркоман,
а виж парламентарните дебати...

Не! Нямам думи. Всичко е калъч.
Вниманието все се коцентрира,
ако е слънце, казват, че е дъжд
и никой топлината не разбира...

Спринцовки и кондоми из града
подритват уж загрижените хора
и чакат европейската врата
за тях поне веднъж да се отвори...

Всичко в Теб робува на пари.
Всички интереси се заплащат.
Един народ в агония гори
и тоз народ в отвъдното се праща.

Българийо, за тебе днес скърбя.
Какво от твоята история остана?
Пеем "Горда Стара планина...",
а всъщност те превръщаме на рана.

Словата ми ще глътне вечността.
Последен мохикан ли аз съм вече?
Говоря, а ми казват да мълча,
но млъкна ли, на смърт ще съм обречен...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Кървяща рана е стихът ти, Вальо! Боли от истини! Поздравявам те отново за смело изразената позиция и за невероятния патриотизъм, който диша в стиховете ти!
  • Ненадминат си в гражданската поезия!!!
    Трябва твоите стихове направо в парламента
    да ги изпращаме...в пощенските им кутии да ги пуснем...
    Белкем чуят...с обич, Валентин.
  • От истината боли...!
    А теб те поздравявам за позицията!
  • "Зализани, с езици чуждоземни,
    чевръстите търгуват родна плът,
    непощадили ни предци,ни време.
    И бодро с лакти си пробиват път" ...
  • Браво, Вальо! Поздрави за и за позицията, и за композицията

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...