15 нояб. 2007 г., 08:44

Ех, любов

1.7K 0 25

 

И се заричах аз, че няма да пиша,
и се заканвах - това ще е последно,
но сърцето ми силно взе да въздиша
и да живее в друг свят, някак вълшебно.

 

То иска да говори и силно да каже,
на целия онемял и притихнал свят да покаже
колко много и страстно теб те обича
и само на теб, мила моя, се врича.

 

И кара ме то, аз да летя окрилен,
и от твоята душа да съм силно опиянен.
Живота ми ти правиш, на земята да е рай
нека бъда твой аз, до своя жизнен край.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пишеш толкова красиво ... продължавай в същия дух , не спирай ...
  • Да се обречем на любовта! Каква по-желана орис! Чудесен си! Пишеш със сърцето си!
  • Любовта наистина е вълшебство!!!
  • Целият аз!!!Благодаря ти,Злати
  • Появил се млад поет,
    фотограф и откровен,
    млад поет, лекоатлет,
    влюбен Ники, окрилен

    Първи стъпки, но от сърце. Искрено те приветствам, но още може

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...