15 нояб. 2007 г., 08:44

Ех, любов

1.7K 0 25

 

И се заричах аз, че няма да пиша,
и се заканвах - това ще е последно,
но сърцето ми силно взе да въздиша
и да живее в друг свят, някак вълшебно.

 

То иска да говори и силно да каже,
на целия онемял и притихнал свят да покаже
колко много и страстно теб те обича
и само на теб, мила моя, се врича.

 

И кара ме то, аз да летя окрилен,
и от твоята душа да съм силно опиянен.
Живота ми ти правиш, на земята да е рай
нека бъда твой аз, до своя жизнен край.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пишеш толкова красиво ... продължавай в същия дух , не спирай ...
  • Да се обречем на любовта! Каква по-желана орис! Чудесен си! Пишеш със сърцето си!
  • Любовта наистина е вълшебство!!!
  • Целият аз!!!Благодаря ти,Злати
  • Появил се млад поет,
    фотограф и откровен,
    млад поет, лекоатлет,
    влюбен Ники, окрилен

    Първи стъпки, но от сърце. Искрено те приветствам, но още може

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...