Ех, любов
И се заричах аз, че няма да пиша,
и се заканвах - това ще е последно,
но сърцето ми силно взе да въздиша
и да живее в друг свят, някак вълшебно.
То иска да говори и силно да каже,
на целия онемял и притихнал свят да покаже
колко много и страстно теб те обича
и само на теб, мила моя, се врича.
И кара ме то, аз да летя окрилен,
и от твоята душа да съм силно опиянен.
Живота ми ти правиш, на земята да е рай
нека бъда твой аз, до своя жизнен край.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Илиев Всички права запазени
