27 июн. 2016 г., 22:11

Ех, този вестник

445 0 2

Ех, този вестник

 

Беше горещ и слънчев ден.

Лятото беше във поход.

Жените- с рокли, без сутиен

и предизвикващи похот.

 

Ти ме погледна със поглед прям-

неволна индикация.

Аз, как се спънах в него, не знам-

същинска излагация.

 

Във един хубав, летен ден,

сякаш гръм ме удари.

И се отприщиха чувства в мен,

заключени с катинари.

 

Че ще ме хванеш, знаех си аз.

Ти вестника си изпусна.

През кръста ме хвана. И от тогаз

така и не ме пусна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ама, че хубаво изпълнение! Идеята е страхотна! Преживяно ли е? Звучи прекрасно, запомних го!
  • Бе Май,
    и слънцето, нашепвайки лъчи,
    дочака с мен на спирката тролея.
    Залиса ме, затуй не се качих,
    или докосна ме с ръка добрата фея?

    Брадато старче мрази да мълчи,
    дечица, ей-така, зарад смеха се смеят...
    Заглъхна всичко – зърнах две очи,
    отвлякоха ме и... зачезнах в Нея!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...