27 jun 2016, 22:11

Ех, този вестник

446 0 2

Ех, този вестник

 

Беше горещ и слънчев ден.

Лятото беше във поход.

Жените- с рокли, без сутиен

и предизвикващи похот.

 

Ти ме погледна със поглед прям-

неволна индикация.

Аз, как се спънах в него, не знам-

същинска излагация.

 

Във един хубав, летен ден,

сякаш гръм ме удари.

И се отприщиха чувства в мен,

заключени с катинари.

 

Че ще ме хванеш, знаех си аз.

Ти вестника си изпусна.

През кръста ме хвана. И от тогаз

така и не ме пусна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ама, че хубаво изпълнение! Идеята е страхотна! Преживяно ли е? Звучи прекрасно, запомних го!
  • Бе Май,
    и слънцето, нашепвайки лъчи,
    дочака с мен на спирката тролея.
    Залиса ме, затуй не се качих,
    или докосна ме с ръка добрата фея?

    Брадато старче мрази да мълчи,
    дечица, ей-така, зарад смеха се смеят...
    Заглъхна всичко – зърнах две очи,
    отвлякоха ме и... зачезнах в Нея!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...