Ех, този вестник
Беше горещ и слънчев ден.
Лятото беше във поход.
Жените- с рокли, без сутиен
и предизвикващи похот.
Ти ме погледна със поглед прям-
неволна индикация.
Аз, как се спънах в него, не знам-
същинска излагация.
Във един хубав, летен ден,
сякаш гръм ме удари.
И се отприщиха чувства в мен,
заключени с катинари.
Че ще ме хванеш, знаех си аз.
Ти вестника си изпусна.
През кръста ме хвана. И от тогаз
така и не ме пусна.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
