27.06.2016 г., 22:11

Ех, този вестник

442 0 2

Ех, този вестник

 

Беше горещ и слънчев ден.

Лятото беше във поход.

Жените- с рокли, без сутиен

и предизвикващи похот.

 

Ти ме погледна със поглед прям-

неволна индикация.

Аз, как се спънах в него, не знам-

същинска излагация.

 

Във един хубав, летен ден,

сякаш гръм ме удари.

И се отприщиха чувства в мен,

заключени с катинари.

 

Че ще ме хванеш, знаех си аз.

Ти вестника си изпусна.

През кръста ме хвана. И от тогаз

така и не ме пусна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ама, че хубаво изпълнение! Идеята е страхотна! Преживяно ли е? Звучи прекрасно, запомних го!
  • Бе Май,
    и слънцето, нашепвайки лъчи,
    дочака с мен на спирката тролея.
    Залиса ме, затуй не се качих,
    или докосна ме с ръка добрата фея?

    Брадато старче мрази да мълчи,
    дечица, ей-така, зарад смеха се смеят...
    Заглъхна всичко – зърнах две очи,
    отвлякоха ме и... зачезнах в Нея!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...