6 мар. 2024 г., 16:48

Ехо

488 6 14

От мисълта за свобода 

до чувството,че те обичам;

от радостта да полетя 

и запея песен птича:

днес пространствата менят 

изначалната си същност, 

а светлината на деня 

не заспива в нощна къща. 

Не,не искам за звезди

и луни да си говорим...

Светят тихите води 

сред окъпани простори.

Нейде самодивски смях,

може би дочувам още?

От съмнения за грях 

страдат изкушени нощи. 

Дълго търсих любовта 

в поетичен блян унесен...

Докато над мене прелетя 

ехото на птича песен!

.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...